Времето, структурата и последователността на храненията имат също толкова голямо значение за вътрешния баланс, колкото и самите продукти.
Нашите вътрешни системи функционират според биологични часовници (циркадни ритми). Храносмилателната система е най-активна през светлата част на деня.
Консумирането на тежки храни късно вечер обърква тези ритми, принуждавайки тялото да пренасочва енергия към преработка, вместо към възстановяване на клетките по време на сън.
Закуската задава тона. Включването на протеин рано сутрин подпомага дълготрайната ситост и намалява желанието за междинни хапвания по-късно.
Започването на основното хранене със салата или зеленчуци създава физическа бариера в стомаха, забавяйки усвояването на останалата храна.
Оставянето на 3 до 4 часа между храненията дава възможност на храносмилателната система да почива и да се "изчисти".
Храната е само половината от уравнението. Вижте как движението допълва процеса.
Движение и тонус